Клас Влечуги

На територията на България се срещат постоянно 33 вида Влечуги.
Сред тях са 4 вида костенурки, представители на 2 семейства, 16 вида змии от 4 семейства и 13 вида гущери от 4 семейства. Освен тях два вида змии (степна усойница и аспида) не са наблюдавани от 30-те години на 20 век и се смятат за изчезнали в България, а от два вида морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) са намирани само отделни екземпляри, случайно навлезли в Черно море през Босфора.

Най-скоро откритият вид е черновратата стрелушка, която е регистрирана за пръв път на територията на страната през 1979. Съществува известна възможност в бъдеще да бъдат наблюдавани и видовете Eremias argutas (гущер, срещащ се в Северна Добруджа) и Vipera xanthina (отровна змия, срещаща се в Беломорска Тракия).

В България се срещат два вида сухоземни костенурки: шипобедрена и шипоопашата. За да протече размножаването е необходимо да има оптимална плътност на популациите им. Ако плътността на популациите падне под определено ниво, възможността да се срещнат два разнополови индивида силно намалява, което може да доведе до пълното изчезване на вида от района.

През юни-юли женската снася от 2 до 8 яйца в трапчинка, която изравя с крайниците си. Снасянето става до 3 пъти на сезон, така че една женска костенурка може да снесе до 16 яйца. Инкубацията на яйцата зависи от температурата и може да продължи от 2 до 3 месеца. Често излюпените малки не се показват на повърхността, а се заравят още по-дълбоко и така прекарват зимата и излизат рано на пролет. Хранят се с мека трева, листа, плодове, понякога с червеи, охлюви и др.
Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) прилича много на шипобедрената костенурка, като се различава по няколко характерни белега, а именно липсват коничните брадавици на бедрата, а опашката завършва с рогов шип. Гръбния щит над опашката има две щитчета. Този вид обитава същите райони и места като предходния вид, има същите биологични особености. По размери двата вида си приличат - достигат до 37 см дължина и тегло до 6-7 кг.

Това е едно най - студоустойчивите влечуги в света. Достига до около 55 см. Има дебело и масивно тяло с черна зигзагообразна или ромбична шарка по гърба. Срещат се и по - тъмни екземпляри, като у нас не са изключение и напълно меланистични животни (т.е. черни). Среща се от Западна Европа до Далечния Изток и от Средиземноморието до Полярния кръг.

На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 м.н.в. (при връх Мусала). У нас са регистрирани два подвида - V. b. berus et V. b. bosniensis. Усойницата се среща в разнообразни местности - сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. Основната и храна са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, както и гущери. Понякога улавя слепоци и дори къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници. Наблюдавани са случаи, в които яде птици и яйцата им, като се изкачва по храстите до гнездата. Малките се хранят с дребни бозайници, малки гущери и жаби, както и насекоми, червеи и паяци.
Усойницата е ражда малките (7 - 30) в края на Август, началото на Септември.

Крайните крайгранични райони в Източните Родопи в две изолирани едно от друго находища – около с. Мезек и долината на Бяла река източно от с. Меден бук. В района на с. Мандрица през 1979 г. са наблюдавани до 10–15 индивида за час, а през 2001 г. – в 50-метров трансект – 4–6 индивида.

В района над с. Мезек през 2004 г. видът е със средна численост в трансекти 100/5 m – до 8,2 индивида. Находището до с. Мезек вероятно е унищожено поради залесяване на склоновете до селото с черен бор. Там видът се среща над този пояс до билните части на рида Гората. Видът е подчертано топлолюбив. Остава активен и в най-горещите часове на деня през летния сезон, когато другите гущери са в покой. Придвижва се изключително бързо. Копулацията е през май. Снася до средата на юли 2–6 яйца. Храни се с дребни безгръбначни. От другите видове от сем. Lacertidae се различава по липсата на клепач и по-големите леко заострени, а не зърнести гръбни люспи.

Вид едър гущер, срещащ се в голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея. Мъжките зелени гущери имат по-голяма глава и равномерно зелено оцветяване с малки петна, по-изразени по гърба. Гърлото им е по-синкаво, отколкото при женските.

Женските са по-тънки и имат по-равномерно оцветяване, а често и две до четири светли ивици, оградени с черни петна. В България се срещат два подвида - L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На много места живеят едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин. Най-едрият екземпляр намерен в България е с дължина от 38 cm. Зеленият гущер предпочита сухи и слънчеви места - скалисти терени и поляни, понякога обраснали с храсти или редки гори.

Смокът мишкар (Elaphe longissima) е вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия Изток, включително в България. На дължина достига до 1,8 m, по-често 1,2-1,4 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап). Смокът мишкар е разпространен в южната част на Европа до Североизточна Испания на запад.

На север ареалът му включва поредица находища, разпръснати в Северна Франция, Централна Германия, Северна Чехия, Словакия, Западна Украйна и Молдова. Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ и Северен Иран. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 m. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие. Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември.