Клас Земноводни

Една от най-характерните особености е, че по своя начин на живот представителите му са свързани както с водата, така и със сушата. Преминаването на живот и на сушата дава дълбок отпечатък върху общата организация на тези животни. Предполага се, че в късните фази на девонския период от историята на Земята някои от рибите ръкоперки са излезли на сушата. Причината, която е предизвикала напускането на водата като основна среда за живот, е следната. Знае се, че през девон се развива първата земна растителност. Успоредно с това се появяват и първите безгръбначни по сушата, в това число и насекомите. Буйната крайбрежна растителност падала във водните басейни, където загнивала и влошавала условията за дишане с хриле. Това е принуждавало живеещите в тези води двойно дишащи ръкоперки да използуват все повече и повече атмосферен кислород. Предполага се още, че нуждата от повече кислород е накарала тези риби да излизат извън басейна и да търсят повече и по-чиста вода. Решаващ фактор за задържането им на сушата е богатата хранителна база, за която по това време те не са имали никакви конкуренти.

Дребно опашато земноводно. На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри. През размножителния сезон през пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с черни и бели точки, а на корема имат синя ивица. Малкият гребен на гърба е оцветен в жълто и черно.

Женските са на сиви, кафяви и зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е ярко оранжев. След размножителния период възрастните екземпляри придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за прикриване на сушата.

Дунавският гребенест тритон (Triturus dobrogicus), наричан още Добруджански гребенест тритон, е вид дребно опашато земноводно от род Тритони (Triturus). В миналото дунавският гребенест тритон е смятан за подвид на големия гребенест тритон, който днес се определя като надвид.

Дунавският гребенест тритон се среща в делтата на река Дунав и по крайбрежието на нейното долно течение, на територията на България и Румъния. Разпространен е блатисти местности, устия на притоците на Дунав и по островите в реката.

Дъждовникът (Salamandra salamandra), наричан също Огнен саламандър,е най-разпространеният вид саламандър. Той е най-едрият представител на семейство Саламандрови. На дължина достига 15-25 cm, в редки случаи - до 30 cm. На цвят дъждовникът е черен с яркожълти петна или ивици, чието количество може да варира - някои екземпляри са почти изцяло черни, докато при други жълтото преобладава.

При някои подвидове са възможни нюанси на червено и оранжево, заместващи или смесващи се с жълтото. Дъждовникът е активен вечер и нощем. През останалото време се крие в сенчести процепи, под паднали дървета или други влажни и сенчести места. Денем излиза на повърхността само в дъждовни дни, понякога и при слаб снеговалеж, откъдето идва и името му. Обикновено е активен от април до ноември, но при меко време може да бъде видян и през зимата. Дъждовникът остава верен на едно и също местообитание в продължение на много години. Експерименти са показали, че той познава територията си и важен фактор за това е зрението му. Продължителността на живота на дъждовниците е около 14 години, но може да бъде и много по-голяма. Някои екземпляри, отглеждани затворени, са достигали възраст от над 50 години.

Зелената водна жаба (Rana kl. esculenta) е естествен хибрид (клептон) на голямата водна жаба (R. ridibunda) и жабата на Лесона (R. lessonae), като в миналото е смятана за самостоятелен вид. Среща се в голяма част от Европа, включително и в България. Жабешките бутчета на зелената водна жаба се използват за храна, най-вече във Франция. Женските са дълги 5 до 9 cm, а мъжките - 6 до 11 cm. Мъжките имат бели или бяло-розови резонаторни мехури.

Зелената водна жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. В дъждовни нощи може да се отдалечи на стотици метри от обитавания водоем. Зимата прекарва на сушата в дупки, изкопани от нея или от гризачи. Зелената водна жаба се храни с членестоноги, мекотели, червеи. Храната си улавя най-често на сушата.